Защо не потанцуваш в дъжда, скъпа?

Да, ти обичаш дъжда.
Той ти харесва.
Понякога те разплаква, наистина, но го обичаш...

Защо тогава си се затворила в къщи, загърната с възможно най-дебелото одеяло, което ти е попаднало? И ще сгреша ли, ако кажа, че до теб има чаша липов чай?
Не.
Парата се издига леко нагоре и запотява стъклото, поради прекалената си близост до него.
Нима си станала като онези, които не умеят да се наслаждават на това, което им се поднася от природата? Нима си забравила, че бяхте приятели?
С него, с Дъжда...
И ти обеща, че когато той идва при теб, ще отиваш при него. Че ще го посрещаш с усмивка...
Сега просто седиш на перваза на прозореца и лицето ти не изразява нищо, равнодушието ти би уплашило дори дъгата, но това сякаш не те интересува...

А помня, че преди винаги се радваше на възможността да докоснеш дъжда...

Да се почувстваш като никога слаба, докато се опитваш да опазиш чадъра си от него.

Защото той винаги иска да ти го вземе.

Защото иска да поиграете заедно, да се носите в едно със вятъра.

Защото и той те обича, мила, а сега ти го разочароваш...

Помниш ли онзи ден, когато станахте приятели?

Ти беше още мъничка, облечена в прозрачен дъждобран с усмихнати жаби...А той...Той се сипеше от небето като из две ведра и мокреше косата ти, непокрита нито с шапка, нито с качулка...

Помниш ли как започнахте да се гоните? Помниш ли мечтите? Помниш ли обещанията?

Виждам. Усмихваш се.

Гледаш сакото, послушно висящо на закачалката.

Изведнъж скачаш от мястото си...

Точно така!
Защо да не се облечеш, защо да не изхвърчиш навън?
Защо не потанцуваш в дъжда, скъпа?
...и да пошляпаш в локвите?













И аз се опитах да докосна дъжда днес, но някои хора с чадър не бяха на същото мнение ^^
Какво да се прави...
Roxette-Queen Of Rain