Начало на малкият ми свят и един от много дни

Клетка от лъжи
Когато тиха е нощта и няма как,
мечтите са откъснати от рая,
тогава над сърцето пада мрак.
Защо боли ме толкова незная

И не че страдам,не че ме боли,
душата ми е пълна вече с бездни.
Сърцето ми ранено не кърви,не са мечтите празни,безнадеждни...

И аз не искам да се крия от света,
защо ли хората така за мен говорят?
Аз искам да се радвам на дъжда,а не в клетка от лъжи да ме затворят...


Начало...Започвам...Не започвам блог,започвам да градя малкият си свят от думи...от мисли,от песни...от мои собствени стихотворения(Виж "Клетка от лъжи") И въобще от нещата ,които ме вдъхновяват...Дъждът,калинките,вятъра...И ония,романтичните неща...Да,лигава,романтична лигня съм...обичам да съм навън в дъжда,да пея,да гледам как калинката се разхожда бавно по ръката ми...И знеш ли какво?
Точно такава си се харесвам,точно такава-Влюбчива,емоционална,непоправима романтичка и лигня...
Днес...Днес имахме само два часа в училище...И пет свободни.Стояхме в кафето и си приказвахме,гледахме си на карти,на длан,разказвахме си сънища...И макар денят да бе...може би леко...пропилян...Хареса ми...Да.