Мъничко объркани мисли,на мъничко объркано дете...

Празно е в рамката на прозореца.

Кога отлетяха птиците?

Празно е в рамката на прозореца.

Сякаш още чувам плясък на криле.

Празно е,

празно е,

празно е.

Сега и аз ,като птиците,ще полетя.

Защото,знаеш ли?Трудно е,

изпитвам страх от празнотата,

имам нужда да си тръгна.

Празно е,

празно е,

празно е.

Не издържам повече,махам се.

Недей да си правиш труда ,

мина им времето на думите.

Остави ме да си тръгна.

Аз трябва да разчупя хоризонтите!

Да,аз го измислих.Да,знам,звучи глупаво.

Но трябваше.И го написах.Това е.

Отскоро се замислям над това какво ли си мислят хората като ми четат постовете тук.Сигурно че съм голяма откачалка...Не че някой ми чете блога изобщо.Освен Хрис и Сал незнам друг да обръща внимание на моите вятър-приказки,но както и да е.Може би и на теб,който и да си,ти се случва от време-на време да попаднеш по грешка тук...На всеки се случва в един момент,неизбежно е да не се пльоснем насред локва в дъждовно време.

Както и да е,глупости плещя.

Да кажа само,че за кратък период от време открих и разбрах много неща.

1.Открих,че ако отпусна една усмивчица дори на непознат-веднага получавам такава в ответ.Въпреки че не съм Мис Чаровница и дори зъбите ми са мааалко криви...Те,хората вече не са за едни зъби.Един повече,един по-малко...Нали си имам,това е важното...

2.Открих че да си пееш по улицата,прибявяме и ситни подскоци на равен интервал не се приема чак толкова лошо.Някои ще ти се усмихнат,други ще те гледат все едно ей сега си кацнал от Марс и си им хвърлил прах оттам в очите.Но понякога се налага да си пея по улиците.

А и съм руса,

простено ми е.

3.Разбрах,че да се разплакваш от най-малкото, (като мен) не е признак на слабост.Просто навик.Едни го делят към добрите,други към лошите.Аз го прибавям просто към Моите и приключваме с тази тема.

Та днес...Някъде към 17:00-17 и нещо отидох до Сани,да я взема,та да дойде с мен до клуб "Mania" да платя интернета.Обаче първо отидохме в магазина,където тя си погледна дланта и объркано каза на продавачката:

"-Ъъъ...С-ъ-з-д-ъ-р-м-а..."

Даде й жената,какво да прави.Пък и то добро дете нашето Сани,даже си записва.Както и да е,оставихме създър-нещо си у тях и отидохме до Студентски.Платихме нета,обичайните 25 лв.,които даваме за да прекъсва,когато му скимне...

Все едно...

Я,тука един наш диалог,дето го проведохме докато минавахме през новите блокчета.

"Аз:-Нещо ми е в настроение да срещам сладури (Как ми дойде на ума,още не мога да си обясня)

Сани:Това е прекрасно,но ако обичаш,не ме бутай в лехичките на хората.Кално е.

Аз:Защо деее?Ами ако тъкмо като паднеш видиш някой красавец?

Сани:(Полу-мрачно)Тогава ще трябва да викам за помощ,нали ще съм заседнала в калта.

Аз:(След кратък размисъл)Вярно.Пък и представи си,да дойде да те измъква някой не-красавец,който обаче ще се окаже мъжът на живота ти?

Сани:Ааа,аз ще го накарам да си направи една-две пластични операций.

Аз:А пари?

Сани:Е,незнам!

Аз:(С въздишка и правоговор на пиян човек)Ех,Александрооо,не ни върви с мъжете и т`ва си е."

Идиотско е,но тогава ми беше смешно.

Чета си "Спасителят в ръжта" ,уча за класното по Геометрия и все нямам време!Все нещо не ми стига...

Знаете ли,

егоистка съм...

По-скоро не съм,но в такива моменти все си го мисля и ме хваща яд на мен си.

Както и да е,

обичам ви!

Днес е един от ония хубави дни...

Ти си хаоса в мен

дупка от куршум

ти, плод развален

бял космичен шум

ти град затъмнен

полъх от парфюм

и смях в тъжен ден

плод на болен ум.

...когато тъкмо като си започнал да си мислиш каква отврат е всичко...става чудо.Днес тъкмо си мислех колко ми е скучно и дойде Сани,(Една дружка)завлече ме навън и прекарах един прекрасен следобед,въпреки че деня се очертаваше като "УЖАААС!".Усмихна ме де,няма спор.И после дъжда...Кой ми го подари тоя дъжд не знам,ама съм му толкова благодарна,че няма накъде.Наистина,много обичам дъжда.А този дето ми се изсипа днес беше очарователен.Ама не от онова "очернователно" или "овцарователно",заявено със супер иронична усмивчица,цъфнала на неприятно лице.Истински очарователен,живителен,пороен дъжд.За миг почувствах цялата свежест на разните езера и океани върху себе си и това ме накара да вдигна глава и да ги оставя просто да ме "залеят".Естествено,като заваля сестра ми веднага ми звънна,къде съм била,не виждам ли че вали и прочее.Виждам,разбира се!И затова съм навън!Да се порадвам на локвите,а те на кецовете ми,които от влажни се превърнаха в подгизнали,в чорапите ми сигурно е имало речни риби и попови лъжички,но кой го е грижа за това всъщност?Да не е нещо важно?Не,никак даже...
Важно е да си щастлив...
И аз бях,в известен смисъл.С мокра коса,мокри дрехи,усмихната до ушите...бях.И още ми става хубаво като се сетя.
Какво прави един януарски дъждец,ах.
Да си кажа...самотно ми е!Наистина ми е самотно!Имам чувството,че никакви приятели вече нямам,че никога не съм имала...Егоистично от моя страна,все някой се интересува за мен...
Някой слънчев лъч,
някоя дъждовна капка,
някоя звездичка...може би...

7 неща,които не знаете за мен

Два поста един след друг,но следвам съвета на Сал за продължаване на инициативата....

Добре...

1.Твърде често съм сама и това ме кара да полудявам.Направо се побърквам без компанията на някой.Свикнала съм си с хората дето са ми близки и без тях ми е кофти.

2.Ужасна параноичка съм-Страх ме е най-вече,че накрая всички ще ми предадат дори малкото доверие,което съм им оказала.Страх ме е да не би тези мои приятели да ме лъжат,при положение,че с тях съм винаги толкова честна.

3.Често плача,защото се чувствам изолирана.Изоставена.Нищожна.Ненужна никому.Просто вещ,излей си яда на нея,направи я на парцал и я остави да реве...

4.Побъркана съм.Или аз така си мисля...Нашите вече са виждали пристъпите ми.Точно като някаква луда от филм на ужасите съм.Крещя като ненормална,тряскам врати,плача,треперя от гняв,режа се постоянно с разни стъкла и ножове(За успокоение на нервите ужким :( )Просто не разсъждавам трезво...или се свличам на земята,обгръщам си коленете с ръце,плача и се клатушкам като хахо...

5.Имам страх от връзка.Дам.Страх ме е да не наряня човека до себе си с изтрещялото си поведение и странните изблици.Един път миличка и добра,после отвратителна гаднярка или пренебрегваща всяка дума.Понякога просто забравям за съществуването на останалите.И на себе си.

6.Панически страх от кучета.Историята е дълга,но ще ви я нахвърлям.Майка ми лежа известно време в Пирогов с кърпена глава заради един пес(Уточнявам-нашето "домашно",вързано куче на село.Дано си почива добре под земята помяра мръсен)

7.Понякога ми се иска да ме няма.Знам,че само преча на другите рез съществуването си,а не искам.И не мога повече.Само се мъча.

Айде,продължавайте...

Самота и още нещо...каква трогателна картинка...

Направо сърцето ми се размекна...Ах,как се мразя в момента!

A heart should only have to die one time

And baby you know where I lost mine

And if you let me come back to you

Baby I don`t know what I do.

I can take you`re not here right now

And I`ll know I`ll get through this night somehow

I can make myself believe that this is the end

But I couldn`t take losing you again.

Знаеш ли,сякаш вече загубих някого,а дори не зная кой е.Знам само,че си тръгна.И сега ми е празно,тъжно,загубено...Не мога да спра обаче да се вълнувам от обичайните неща.Сещаш се...примерно дали утре Петканка ще ми каже онова,дето не можа вчера и прочее.Чувствам се толкова променена,а толкова много се боя именно от това...Само да не си загубя мечтите,това ме тревожи.

Мислех си...Кога загубих себе си?Хората цял живот търсят себе си,ама...кога всъщност се загубваме?Защо трябва да се загубваме?Кой го написа това неписано правило и обърка живота на толкова много мечтаещи?Сигурно някой от онези,неспособните да се порадват на живота и дъжда,на калинките...Нелепо е да разсъждавам така,все едно току що са ме изписали от изтрезвителното...Болна съм...Стоя си вкъщи тази седмица,но нямам търпение да дойде другата,от неделя се почна.39,5 температура,кашлица,антибиотици,направо ми видя сметката.Нищо де,жива съм.Гледах филма за Оскар Уайлд по TV1000,малко странно някак не мога да приема,че е бил хомо...Ама то на хората на изкуството им е простено,в крайна сметка Елтън Джон си има съпруг,а не съпруга.Оф,за какво се разговорих и аз,само отварям работа на хората,да ми четат глупостите...

Но иначе това се случва горе-долу

Искам...

Знаеш ли какво искам?

Искам сега да е една вълшебна пролет...по-сколо лято,с цъфнали люляци...

Искам огнени залези

Искам пороен дъжд.Да вали,да вали...и после да изтичам навън докато още ръми и да се въргалям по мократа трева,да долавям шепота й,да усещам ароматът й...и да се усмихвам.Просто така.

Искам малко повече търпение,защото съм ужасна...

Искам малко повече увереност,не ми достига...

Ужасна съм,нали?Ще спра ли да искам някога?Сякаш ще бъда щастлива пак,след всичко което ми отнеха...

Е,аз изтрещях...но и изтрещяла пак съм същата

Пея си "Let`s get rock" и се клатушкам в ритъм.Тъжно ми е.

Липсваш ми,щастие.Кой те открадна?

Моята презентация на англ. за "My Hero"

"`Cause you were my hero

my friday night

you wrote the soundtrack

to my life

and give me something

to hold on to

When I was growing up

you were the rock

in my life."

JOEY TEMPEST – He is my HERO

Joey Tempest is born 19.08.1963 in Stockholm, Sweden.
Real name Joakim Rolf Magnus Larsson.
He played football, ice hockey and competed in go-cart. Joey once came in fourth place in the Junior Cart Race, a Swedish championship.
Learned how to play guitar at the age of seven when taught three chords by a friend of his father. At the age of ten he taught himself how to play piano by ear after hearing Elton John on the radio. And found his first love, writing songs.
Two of the first records that inspired him was Elvis "Forever" and David Bowie's "Space oddity". Got his first electric guitar and formed his first band at the age of 11 called Jet.
Went to his first concert, ELO at the age of 13. Met John Norum around the age of fifteen and soon formed the band Force and was influenced by albums like , Strangers in the night by UFO, Live and dangerous by Thin Lizzy, and Made in Japan by Deep Purple.
In 1982 they changed their name to Europe and win the big music competition Rock-SM.
The first prize: an album recording. First album called “EUROPE”.
Between 1983-1991 EUROPE recorded 5 albums. They had big success with their third album “The Final Countdown”.
In March 1992, Europe end their final tour in Portsmouth and don’t play together again.
After the years with Europe Joey takes some time off. But in 1995, his solo debut “A Place To Call Home” is released. The next album “Azalea Place” was released in 1997.
In the autumn of 2002 it’s time for Joey’s third solo album, “Joey Tempest”.
Memorable moments, Travelling to see Thin Lizzy at Hammersmith Odeon, London at the age of seventeen. No. 1 on Top of the Pops, UK. First U.S tour and the Millennium show in Stockholm, when EUROPE played again together after a 8 year break. After the show they decided to play again together. In 2004 EUROPE recorded their first album after reunion (Start from the dark). 27.10.2006 they realized their new album “Secret Society”. Now they are on a big swedish tour. & the life goes on.
I don’t know what to say about him… Without him my life would be the same. He changed me, especially his music. All I can say about him is that “He is my hero. He gives me something to hold on to. When I was growing up he was the rock in my life”…

Ха сега деца кажете колко получих?6,пълно 6!!!Знаех си аз,че Joey ще ми донесе късмет.:)
Ами то не е от съвсем скоро,но ме подсетиха (Кхъм,една моя сестра...) че мога да си го постна,не ми беше светвало досега.

А аз съм тук...отново

Сляпо момиче,аз те срещам всеки

ден,

чакам те да дойдеш във дъжда.

Сляпо момиче,ти минаваш покрай

мен,

но не знаеш нищо,аз мълча.

Нежна е нощта,осветена от

толкова много звезди.

Виждам във съня

на небето са твоите очи.

Сляпо момиче,всеки залез гледам

сам.

Всяка сутрин сам посрещам деня.

Сляпо момиче,всеки ден е тъй голям,

а нещата прекрасни-само в съня.

Нежна е нощта,

виждам две звезди са на твойто лице.

Празен е света.

Всеки ден ослепявам без теб.

Докосни синьото небе.

Докосни очите ми сега.

Докосни слънцето с ръце,

очите са излишни чак до сутринта.

Сляпо момиче,докосни една сълза,

погледни през нея,виж нощта.

Сляпо момиче,докосни и мен с ръка,

нека двама с теб потънем в мъгла.

Нежна е нощта,

осветена от толкова много звезди.

Празен е света.

На небето са твойте очи.

Върнах се...

Искам само да благодаря на всички,които се грижиха за калинките и специално на Хрис:)

Надявам се всеки да е преживял една магична,една прекрасна,макар и безснежна,макар и малко тъжна Коледа.И Нова година.

Самата аз не мога да коментирам нищо,това не са най-любимите ми празници,но ако все пак някой се интересува,прекарах добре,семейно...

Обичам ви!