7.18.2007

Ти си...


Ти си една от онези електрически крушки...
Които могат да разпръскват много светлина около себе си, макар да са малки...
Които привличат нощните пеперуди чрез същата тази светлина, но и с топлина.
Облаците обичат да разговарят с теб. Особено онези, сините, от парфюм...
Как успяваш винаги да си толкова усмихната?
Как така винаги ми вдъхваш надежда?
Как така винаги си толкова... Ти?
Обичам те.
Обичам начина, по който се изразяваш.
Начина, по който се шегуваш.
Начина, по който караш всички да ти се възхищават, но без да се възгордяваш от това.
Ти си една от онези електрически крушки...
Стаили в себе си огромна енергия...
От различните електрически крушки.
Светлината им ти казва, че има път напред, само трябва да продължиш.
Ти си истинска.
Нали, Хрис?

7.15.2007

Аз знам, че те обичам.


И винаги ще съм до теб.
Защото трябва да бъда.
Мой дълг е да бъда.
За да споделям с теб всичко. Сълзите ти. Усмивките ти. Радостите.
И няма да те изоставя никога.
Защото ти ми даде причина да не мога да го направя, дори да го искат от мен насила.
Накара ме да те обичам. С дребни жестове, може да е било усмивка, може да е било и нещо по-малко.
Знам, че се нуждая от теб с цялото си същество. Знам, че ако те няма ще се поболея от мъка.
~
... И ако някога забравя... напомни ми, че ме има.
Че съм тук.
Аз винаги ще те обичам.
~
За всички вас, приятели, които ме накарахте да ви обичам и ми показахте, че без вас не мога. Благодаря.