Искам...

Напоследък искам само едно...

Усмивки.

Хора,искам да виждам,че се усмихвате,искам да знам,че въпреки всичко още можете,още се борите,още обичате...Още се усмихвате.

Моля ви,усмихвайте се.

Още...

И още...

И още повече...

Имам нужда да виждам вашите усмивки,за да се усмихвам и аз,да имам причина да се усмихвам.



Обичам ви усмихнати.

Обичам ви.

За вас,с обич от мен

За всички вас!

Не плачи,ще ти купя близалка...И въпросът е-Сълзи или захарна болест...Не,мерси-Сълзи!

Защо не,наистина...? Talk to me softly

There is something in your eyes

Don't hang your head in sorrow

And please don't cry

I know how you feel inside

I've I've been there before

Somethin is changin' inside you

And don't you know

Don't you cry tonight

I still love you baby

Don't you cry tonight

Don't you cry tonight

There's a heaven above you baby

And don't you cry tonight

Не...имам нужда да плача...Не,не искам близалка...Не искам нищо сладко...Предпочитам да се наплача и накрая да се почувствам толкова уморена и смазана,че чак да ми е спокойно...Да,това искам...Обаче не става.Защо не става?Защото когато искам,не може,когато може-не искам.
Объркващо е,да...

Искам да плача,не искам захарна болест...

Калинката слуша "Don`t cry" и още повече й се плаче

Сладките неща...

На дисплея

Няма знак и няма име.

Не на време те обичам.

Ще напиша

Личен код любов-Заличен.

Ако някой ме е чакал...ето ме...

Вижте го това кутре...не е ли много сладко?Осъзнавам,че всеки ден употребявам определението "сладко" поне 136596348592348 пъти на ден...
"Виж го това коте колко е сладко", "Тия кецки са направу супер сладки","Много ти е сладко така"

Днес в голямото междучасие със "стадото" или както се наричаме напоследък "Седемте джуджета"(Което ще рече-аз,Лили,Габи,Ники,Еми,Роси и Цвети) отидохме в кафе "Нилана"-Дъ южуъл плейс фор биг междучасие,та там една диващина,едно изтрещяване...То не беше лакиране на нокти,пък разменяне на чанти,пък горене на бъркалки от кафетата...и смях,смях,смях.После докато слизахме по стълбичките(То е на два етажа това кафе) аз доволно траках с пръстените по парапета.И после цъфна Дядо Коледа-Сашо(На Роси любовта,много свястно момче) и после...Учене.
Минах да видя Рали и така...
Започнах да пиша книга,
странно.
И все пак,много съм си мислила за това и много съм си мечтала някой ден да издам книга,да стана писателка.Но второто като че ще си остане само блян...Е,няма значение де,то не може всичко.

Е,да кажа пак.
Тук съм,на когото съм нужна(Едва ли има някой)да казва.

П.П Видяхте ли Луната?Обичам я!