Сладките неща...

На дисплея

Няма знак и няма име.

Не на време те обичам.

Ще напиша

Личен код любов-Заличен.

Ако някой ме е чакал...ето ме...

Вижте го това кутре...не е ли много сладко?Осъзнавам,че всеки ден употребявам определението "сладко" поне 136596348592348 пъти на ден...
"Виж го това коте колко е сладко", "Тия кецки са направу супер сладки","Много ти е сладко така"

Днес в голямото междучасие със "стадото" или както се наричаме напоследък "Седемте джуджета"(Което ще рече-аз,Лили,Габи,Ники,Еми,Роси и Цвети) отидохме в кафе "Нилана"-Дъ южуъл плейс фор биг междучасие,та там една диващина,едно изтрещяване...То не беше лакиране на нокти,пък разменяне на чанти,пък горене на бъркалки от кафетата...и смях,смях,смях.После докато слизахме по стълбичките(То е на два етажа това кафе) аз доволно траках с пръстените по парапета.И после цъфна Дядо Коледа-Сашо(На Роси любовта,много свястно момче) и после...Учене.
Минах да видя Рали и така...
Започнах да пиша книга,
странно.
И все пак,много съм си мислила за това и много съм си мечтала някой ден да издам книга,да стана писателка.Но второто като че ще си остане само блян...Е,няма значение де,то не може всичко.

Е,да кажа пак.
Тук съм,на когото съм нужна(Едва ли има някой)да казва.

П.П Видяхте ли Луната?Обичам я!