Мъничко объркани мисли,на мъничко объркано дете...

Празно е в рамката на прозореца.

Кога отлетяха птиците?

Празно е в рамката на прозореца.

Сякаш още чувам плясък на криле.

Празно е,

празно е,

празно е.

Сега и аз ,като птиците,ще полетя.

Защото,знаеш ли?Трудно е,

изпитвам страх от празнотата,

имам нужда да си тръгна.

Празно е,

празно е,

празно е.

Не издържам повече,махам се.

Недей да си правиш труда ,

мина им времето на думите.

Остави ме да си тръгна.

Аз трябва да разчупя хоризонтите!

Да,аз го измислих.Да,знам,звучи глупаво.

Но трябваше.И го написах.Това е.

Отскоро се замислям над това какво ли си мислят хората като ми четат постовете тук.Сигурно че съм голяма откачалка...Не че някой ми чете блога изобщо.Освен Хрис и Сал незнам друг да обръща внимание на моите вятър-приказки,но както и да е.Може би и на теб,който и да си,ти се случва от време-на време да попаднеш по грешка тук...На всеки се случва в един момент,неизбежно е да не се пльоснем насред локва в дъждовно време.

Както и да е,глупости плещя.

Да кажа само,че за кратък период от време открих и разбрах много неща.

1.Открих,че ако отпусна една усмивчица дори на непознат-веднага получавам такава в ответ.Въпреки че не съм Мис Чаровница и дори зъбите ми са мааалко криви...Те,хората вече не са за едни зъби.Един повече,един по-малко...Нали си имам,това е важното...

2.Открих че да си пееш по улицата,прибявяме и ситни подскоци на равен интервал не се приема чак толкова лошо.Някои ще ти се усмихнат,други ще те гледат все едно ей сега си кацнал от Марс и си им хвърлил прах оттам в очите.Но понякога се налага да си пея по улиците.

А и съм руса,

простено ми е.

3.Разбрах,че да се разплакваш от най-малкото, (като мен) не е признак на слабост.Просто навик.Едни го делят към добрите,други към лошите.Аз го прибавям просто към Моите и приключваме с тази тема.

Та днес...Някъде към 17:00-17 и нещо отидох до Сани,да я взема,та да дойде с мен до клуб "Mania" да платя интернета.Обаче първо отидохме в магазина,където тя си погледна дланта и объркано каза на продавачката:

"-Ъъъ...С-ъ-з-д-ъ-р-м-а..."

Даде й жената,какво да прави.Пък и то добро дете нашето Сани,даже си записва.Както и да е,оставихме създър-нещо си у тях и отидохме до Студентски.Платихме нета,обичайните 25 лв.,които даваме за да прекъсва,когато му скимне...

Все едно...

Я,тука един наш диалог,дето го проведохме докато минавахме през новите блокчета.

"Аз:-Нещо ми е в настроение да срещам сладури (Как ми дойде на ума,още не мога да си обясня)

Сани:Това е прекрасно,но ако обичаш,не ме бутай в лехичките на хората.Кално е.

Аз:Защо деее?Ами ако тъкмо като паднеш видиш някой красавец?

Сани:(Полу-мрачно)Тогава ще трябва да викам за помощ,нали ще съм заседнала в калта.

Аз:(След кратък размисъл)Вярно.Пък и представи си,да дойде да те измъква някой не-красавец,който обаче ще се окаже мъжът на живота ти?

Сани:Ааа,аз ще го накарам да си направи една-две пластични операций.

Аз:А пари?

Сани:Е,незнам!

Аз:(С въздишка и правоговор на пиян човек)Ех,Александрооо,не ни върви с мъжете и т`ва си е."

Идиотско е,но тогава ми беше смешно.

Чета си "Спасителят в ръжта" ,уча за класното по Геометрия и все нямам време!Все нещо не ми стига...

Знаете ли,

егоистка съм...

По-скоро не съм,но в такива моменти все си го мисля и ме хваща яд на мен си.

Както и да е,

обичам ви!