Усмихвай се, приятелю, усмихвай се...

Не знам дали от студения душ.

Или пък от безумно ранното събуждане... Е, реших, че трябва да пиша.

Във връзка с основния проблем, явяващ се напоследък.

Повечето ми приятели, познати, близки, а сигурно и ти, дето четеш, сякаш са забравили да се усмихват... И само грижи, грижи, грижи...

*

Хей! Погледни навън!

Поне засега времето е прекрасно, страшната жега все още не е паднала. Не можеш ли просто да излезеш поне на терасата и да се насладиш на утрото.

Да го харесаш. Такова, каквото е.

Или се обади. Ами ако успея да те разведря? Защото искам и бих го направила заради теб.

Погледни небето.

Не е ли прекрасно?

Синьо.

Дълбоко.

Безкрайно!

Усмихвай се. Повече. Още малко.

За къде си без усмивката си?

Обичам те усмихнат.

Усмихвай се, приятелю, усмихвай се.

*

На всички, изживяващи трудни периоди.

С вас съм.