Моля ви...

Грижете се за моите мечти на точки...Аз заминавам за две седмици.За всички Ви ще ми е много мъчно,надявам се времето да минава по бързо...

Пожелавам Ви:

Много весело прекарване на коледа и нова година,много веселие,смях,подаръци и хубави моменти

~*~Точка на калинка~*~

Jingle Bell Rock
Jingle bell, jingle bel,lJingle bell rock

Jingle bell swing And jingle bells ring

Snowin' and blowin' Up bushels of fun

Now the jingle hop has begun

Jingle bell, jingle bell,Jingle bell rock

Jingle bells chime in Jingle bell time

Dancin' and prancin'In jingle bell square

In the frosty air

What a bright time

It's the right time

To rock the night away

Jingle bell, timeIs a swell time

To go glidin' in aone horse sleigh

Giddy-up, jingle horse

Pick up your feet

Jingle around the clock

Mix and mingleIn a jinglin' beat

That's the jingle bell rock!!!

Стига ли?

I've spent so much time throwing rocks at your window

That I never even knocked on the front door

I walk by statues never even made one chip

but if i could leave a mark on the monument of the heart

I just might lay myself down for a little more than I had the last day

Wait a time to spare these lies we tell our selves

These days have come and gone

But this time is sweeter than honey

Да вярвам ли на хората?Нима един миг прави вечност,една усмивка-щастие,една добрина-по-човечни личности?Понякога се питам...стига ли това?Това,всичкото,изброеното досега,стига ли за да се почувстваш добре?За да се почувстваш човек...

Нима една роза може да изличи от спомените цяла цветна градина,
нима една малка капка заменя бушуващия океан,
нима една прегръдка е достатъчна,когато обичаш някого твърде близо до лудост?

А да не би да мога да си отговоря...

Голямо,топло,приятелско гуш за всеки

I want to be a hunter again

I want to see the world alone again

to take a chance on life again

So let me go, let me leave, let me go

*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*

Днес няма да пиша толкова много за себе си,днес ще отделя малко време и на другите,на онези,които ме разсмиват,когато плача...На онези,чието внимание винаги ще помня...На приятелите си...

Я първо от Хогуортс-Бг

Бети(Клодин Де Колм,Хогуортс-Бг)-Благодаря ти...за шеметните изцепки,за веселите моменти,за възможността да ти споделям...

Хрис(Проф.Фелие,Хогуортс-БГ)-Я,ето го и Слънчевото зайче!Хрис,вярно,веднъж съм те видяла...но и това е една от причините да ти благодаря.Въобще,благодаря ти за твоите заешки лапички,за това че си толкова емоционална и въобще...за това че си Ти.:)

Йо(Проф.Лутиен)-Скъпата ни ръководителка(На Рейвънклоу),Йо:)Благодаря и на теб,за това,че си едно такова весело Йо...:)

Вели(Серенити Джеймс)Много благодаря...На първата ми среща на форума(Тогава беше за събирането на парите)ми беше някакво облекчение,че горе-долу те познавам :*

Хади(Забравих как се пишеш*Изчервяв*)Ами благодаря...Още не се бяхме запознали и ти налетя да ме прегръщаш:)Мило

Соня(Мелани Флай)-Маме,благодаря ти!Ти си знаеш там,аз ти благодаря.

Сал-Зал,идолът на Зори:)-Обичам те,благодаря:*

Зори-Шоколадов трюфел такъв!Благодаря ти!:*

Има много още,но...спрях да мисля...

И от училище...

Мамето(Емилия,първото маме...)-Маме,благодаря ти за всичко...Въобще...много...много си направила за мен,цунк

Цурето(Цвети,леля ми)И на теб,за твоите свежи изцепки от типа на "Главата ми ги ражда като върба лимони",за еленовите рогца,с които се появи днес и ме накара да се усмихвам

Роси(Другата леля)-Роси,мила и на теб страшно ти благодаря за всичко,което си направила за мен,за хумора...за теб:)

Никси(Никол,Дъщеря ми)-Ники,и на теб хиляди благодарности и целуФки !

Габиии(Май Систър)Много,много благодаря,затова че разчиташ на мен,поради което и аз на теб.Мноого лов от сестра ти:) :*

Джъст Рали-За теб,спешъл хъгс и кисес и много ,много обич!

Студени работи...

Tell me why you gotta be so cold

How`d you get so high

why you keepeng me low

You don`t know

Tell me how we`re gonna make it last

you`re ready to fly I`m ready to crash

Don`t go

Tell me why you gotta be so cold

tell me anything about you

I don`t know

Вчера имаше среща на форума,на Хогуортс-БГ...Най-сетне едно хубаво нещо в тази гадна седмица.През цялото време се молех "Дано да дойде по-бързо Събота" Тя мина и замина,но важното е какво се случи...

Значи в 14 :30 пристигам аз на пилоните пред НДК и заварвам там Хрис,Ганчо,Хади и гаджето й(Забравих му името,защото съм плиткопаметна...)Соня,Дани,проф.Каталина...абе сега не мога да ги изреждам всичките.Отидохме до 7-етаж `щото Ганчо постоянно даваше зор за някакви балони с хелий на Кока-Кола...Тамън стигнахме и се оказа че се плащали някакви пари,та се върнахме обратно долу на пилоните.Бети дойде последна,разбира се и отидохме в Мак-Доналдс,а там не е истина каква лигня беше...Всички влязоха,само аз,тя и Соня,както ни переше тока си останахме навън...Леле,не ми се разказва просто после какви простотий бяха...По едно време две от "Трите,дето ги пере тока" изчезнаха и аз останах при другите,които пък си гледаха на Таро...На всичкото отгоре при гаджето на Хади се яви някъф педофил(Не буквално при него де,в картите се показа...Абе въобще беше един от малко прекрасни дни...

А сега за днес малко...

Днес не се отличава с разни особени неща,просто ден...не съм излизала...

(Ааааа,вчера се подстригах и днес като се изкъпах нямаш представа как ми буфна косата...)

Започвам да пиша глупости,затова

до утре

Евентуално

Няма ме...

Вече...

Ако още някой се опита да ме развесели с тъпотия...

ще го ухапя...много жестоко...

...And I`m sorry,you can`t take me anywere

Pretty soon we`re almost there baby,one more night

It`s been a long,long driveAnd I way,way tired

I don`t need no back-up plan

I don`t want nobody,

nobody don`t want me

And I`m so sad,so lonely

But I`m always landing on my feet

Изобщо,изобщо,изобщо не съм на кеф...Напротив,иде ми да убия някого,да се метна от 5 етаж,да си разбия главата в стената...Въобще все разни гадни,мрачни глупости...Кофти ми е,тъжно ми е,плаче ми се...а всички ми обясняват как трябвало да се усмихвам.Е,на кое?На кое?А?Да си нарисувам някаква карикатура и да се хиля?Или да чета вицове?

Денят е ужасен,толкова скучен,толкова тъжен и объркващ...

Няма да пиша повече,няма какво...

Съсипана съм.

Дъжд,дъжд,дъжд...

I can't see your star.

I can't see your star.

Though I patiently waited, bedside, for the death of today.

I can't see your star.

The mechanical lights of Lisbon frightened it away.

And I'm alone now,

Me and all I stood for.

We're wandering now.

All in parts in pieces, swim lonely, find your own way out.

I can't see your star.

I can't see your star.

How can the darkness feel so wrong?

Днес...ден като ден...А може би не точно?Събудих се в обичайното време-6:30,натутках се да се мия обличам и пр...После излязох,сутринта беше някак...много студена и...
102 дойде след 100 години.При това беше от ония гадните с твърдите пластмасови седалки,които-още една подробност...са ужасно студени...Пътуването до Сити- центъра ми беше като насън,вероятно защото спях...И като слязох от рейса не можах да не се удивя на пищната му украса (На Сити-центъра,не на рейса) Училището мина бързо,после няма нищичко интересно...Интересното беше когато излязох вечерта.То беше до магазина и до едно друго място за ароматни пръчици.Въздухът беше по-различен,по-мек...по-топъл...И започнаха да падат първите капчици дъжд,нямате си представа как ми повлия всичко това...Целия ден ми беше нацупено и тъжно,а сега...сега сякаш всичко се промени...Светът е по-чист заради дъжда,мъглата я няма,разсея се и лошите чувства също...Чувствам се...малко по-добре мисля.От събота...съм мъничко скапана и мъничко боли,защото малко ме нараниха и не знам кога ще ми мине...Дали да не пробвам с болкоуспокояващи...Може,само дето се съмнявам,че някъде по аптеките и изобщо има лекарство,успокояващо душевна болка.Представи си само..."Душоуспокоител"...или "Лекодушит"...Или...или...

млъквам,край...

Ще видя ли звездите тази вечер?Ако спре дъжда,може би...Ето на,всичко ми пречи да ги видя...или мъгла...или дъжд...оу,стига философий...лягам си ПЪК!

Цветни мисли в обгърнат от мъгла ден

Don't say you want me

Don't say you need me

Don't say you love me

It's understood

Don't say you're happy

Out there without me

I know you can't be 'cause it's no good

Е,да...денят още не е минал,но реших да пиша все пак,пък ако изникне нещо ще отворим малък процеп и ще влеем каквото има да се влива.Денят започва странно..С чувсво че не бива да започва...Че мога да го пропусна...Тъй или иначе слънце няма да се покаже скоро...какво пък?Но аз си го искам,в такъв случай как да запълня липсата му?Калинките имат нужда от слънце(Дали има такива,дето още не са изпаднали в летаргия?)Аз имам нужда от слънце,мечтите ми имат нужда от слънце,за да станат по-светли,по-ясни,по-истински...По-силни спрямо ледените стени обгръщащи външния свят...Въобще да бъдат по-реални и повече мечти...Не знам дали искам да се сбъдват,поне не всички...Понякога си мисля как трябва на всяка цена да се сбъднат,но после...после не искам.Един мой близък има една голяма мечта,но когато заговорим за сбъдване казва:

"Разбираш ли,не искам да се сбъдва...Толкова много от мечтите ми са се сбъднали,че ако и тази се сбъдне няма да ми останат...Няма да има за какво да живея"

Много мъдри думи,често си ги повтарям,ала дори и моя малък едва-функциониращ мозък може да ги приеме другояче,защото...Аз мисля че не е така!Дори когато последната мечта се сбъдне и се чувстваш празен,ограбен,не можеш повече...Се явява нова,винаги е така.Мечтите са като хората-Раждат се и умират,реализират се или рухват...Затова докато има хора,хора които могат да мечтаят,ще има и мечти.

Напоследък когато ми стане гадно си припомням идиотските моменти в живота ми...Те са толкова много...но главно как един ден с "глутницата" от класа закъсняхме за английски без да знаем и влетяхме вътре като си пеехме "Бански на лалета"...Откачена работа...Или когато...О боже!Пускат "Take On Me" на A-ha...Майко,тая песен я обожавам!А друг момент беше,когато с Бети седяхме в рейса и с пълно гърло простотий и една баба се скара на Бети,че...е много леко облечена...Въобще...Обожавам ги тези моменти,светлинки в мрака..

Hello

Playground school bell rings again.Rain clouds come to play again.

Has no one told you she's not breathing?

Hello

I am your mind giving you someone to talk to

Hello.

If I smile and don't believe.Soon I know I'll wake from this dream.Don't try to fix me, I'm not broken.Hello I'm the lie living for you so you can hide.Don't cry

Suddenly I know I'm not sleeping.

Hello

I'm still here All that's left of yesterday

Защо днес всичко е толкова объркано и тъжно?Защо днес плача заради тази песен при положение че съм я слушала хиляди пъти?А ефектът не е бил такъв досега...Не толкова разрушителен,покъртителен,наскърбяващ...Искам моя си дъжд да се върне заедно с усмивките и приятните моменти...Искам да разкъсам мъглата и да намеря слънцето,отново...

Защо всичко е толкова противоречиво?Защо си задавам въпроси на които и сама не мога да си отговоря...какво ли пък остава за някой друг...?Имам чувството,че хората са ме взели за някакъв бъзик...Не е така,едно малко нещо не може да бъде бъзик.Едно малко нещо е едно малко нещо и продължава да бъде,докато малкият механизъм на сърцето не спре и след него не остане само мрак.И вятър,угасил плахите пламъчета на любимите му ароматни свещи,които така старателно колекционира.Тогава може би вече ще бъда нещо друго...Но сега,дотогава...продължавам да бъда малкото нещо,вдъхновяващо се от дъжда,дъгата,от малката калинка ,кацнала доверчиво на топлата му длан,от вятърът,развяващ косата му...Продължавам да бъда аз.Отсега,завинаги...

Изгубена сред пясъци,захвърлена сред пясъци...Има ли разлика?

hold on to me love you know i can't stay long all i wanted to say was i love you and i'm not afraid can you hear me?can you feel me in your arms?

holding my last breath safe inside myself are all my thoughts of you sweet raptured light it ends here tonight

i'll miss the winter a world of fragile things look for me in the white forest hiding in a hollow tree (come find me)i know you hear me i can taste it in your tears

holding my last breath safe inside myself are all my thoughts of you sweet raptured light it ends here tonigh

closing your eyes to disappear you pray your dreams will leave you here but still you wake and know the truth no one's there say goodnight don't be afraid calling me calling me as you fade to black

Изгубена,така се чувствам в момента...сред мечтите?Не.Сред гадните лъжи на другите?Има нещо такова...Не,изгубена сред пясъци,като "пясъци" е понятието за собствените ми мисли,неизброими като мъничките песъчинки по морския бряг...Странното е,че не мога да реша...Дали "изгубена сред пясъци"...или "захвърлена сред пясъци",защото двете са различни май...Изгубена сред пясъци е все едно съм отишла в пустинята и съм хлътнала в някоя пясъчна дюна...захвърлена?Захвърлена е все едно някой е спрял край морето с колата и ме е метнал там,да се въргалям като боклук по брега.Не обръщайте внимание на самоиронията ми...отскоро ме преследва

Дълго мислих и реших,че...Дали изгубена или захвърлена сред пясъци,все там...Има ли значение?И в двата случая ситуацията е безнадеждна...

Начало на малкият ми свят и един от много дни

Клетка от лъжи
Когато тиха е нощта и няма как,
мечтите са откъснати от рая,
тогава над сърцето пада мрак.
Защо боли ме толкова незная

И не че страдам,не че ме боли,
душата ми е пълна вече с бездни.
Сърцето ми ранено не кърви,не са мечтите празни,безнадеждни...

И аз не искам да се крия от света,
защо ли хората така за мен говорят?
Аз искам да се радвам на дъжда,а не в клетка от лъжи да ме затворят...


Начало...Започвам...Не започвам блог,започвам да градя малкият си свят от думи...от мисли,от песни...от мои собствени стихотворения(Виж "Клетка от лъжи") И въобще от нещата ,които ме вдъхновяват...Дъждът,калинките,вятъра...И ония,романтичните неща...Да,лигава,романтична лигня съм...обичам да съм навън в дъжда,да пея,да гледам как калинката се разхожда бавно по ръката ми...И знеш ли какво?
Точно такава си се харесвам,точно такава-Влюбчива,емоционална,непоправима романтичка и лигня...
Днес...Днес имахме само два часа в училище...И пет свободни.Стояхме в кафето и си приказвахме,гледахме си на карти,на длан,разказвахме си сънища...И макар денят да бе...може би леко...пропилян...Хареса ми...Да.