Hello

Playground school bell rings again.Rain clouds come to play again.

Has no one told you she's not breathing?

Hello

I am your mind giving you someone to talk to

Hello.

If I smile and don't believe.Soon I know I'll wake from this dream.Don't try to fix me, I'm not broken.Hello I'm the lie living for you so you can hide.Don't cry

Suddenly I know I'm not sleeping.

Hello

I'm still here All that's left of yesterday

Защо днес всичко е толкова объркано и тъжно?Защо днес плача заради тази песен при положение че съм я слушала хиляди пъти?А ефектът не е бил такъв досега...Не толкова разрушителен,покъртителен,наскърбяващ...Искам моя си дъжд да се върне заедно с усмивките и приятните моменти...Искам да разкъсам мъглата и да намеря слънцето,отново...

Защо всичко е толкова противоречиво?Защо си задавам въпроси на които и сама не мога да си отговоря...какво ли пък остава за някой друг...?Имам чувството,че хората са ме взели за някакъв бъзик...Не е така,едно малко нещо не може да бъде бъзик.Едно малко нещо е едно малко нещо и продължава да бъде,докато малкият механизъм на сърцето не спре и след него не остане само мрак.И вятър,угасил плахите пламъчета на любимите му ароматни свещи,които така старателно колекционира.Тогава може би вече ще бъда нещо друго...Но сега,дотогава...продължавам да бъда малкото нещо,вдъхновяващо се от дъжда,дъгата,от малката калинка ,кацнала доверчиво на топлата му длан,от вятърът,развяващ косата му...Продължавам да бъда аз.Отсега,завинаги...