7 неща,които не знаете за мен

Два поста един след друг,но следвам съвета на Сал за продължаване на инициативата....

Добре...

1.Твърде често съм сама и това ме кара да полудявам.Направо се побърквам без компанията на някой.Свикнала съм си с хората дето са ми близки и без тях ми е кофти.

2.Ужасна параноичка съм-Страх ме е най-вече,че накрая всички ще ми предадат дори малкото доверие,което съм им оказала.Страх ме е да не би тези мои приятели да ме лъжат,при положение,че с тях съм винаги толкова честна.

3.Често плача,защото се чувствам изолирана.Изоставена.Нищожна.Ненужна никому.Просто вещ,излей си яда на нея,направи я на парцал и я остави да реве...

4.Побъркана съм.Или аз така си мисля...Нашите вече са виждали пристъпите ми.Точно като някаква луда от филм на ужасите съм.Крещя като ненормална,тряскам врати,плача,треперя от гняв,режа се постоянно с разни стъкла и ножове(За успокоение на нервите ужким :( )Просто не разсъждавам трезво...или се свличам на земята,обгръщам си коленете с ръце,плача и се клатушкам като хахо...

5.Имам страх от връзка.Дам.Страх ме е да не наряня човека до себе си с изтрещялото си поведение и странните изблици.Един път миличка и добра,после отвратителна гаднярка или пренебрегваща всяка дума.Понякога просто забравям за съществуването на останалите.И на себе си.

6.Панически страх от кучета.Историята е дълга,но ще ви я нахвърлям.Майка ми лежа известно време в Пирогов с кърпена глава заради един пес(Уточнявам-нашето "домашно",вързано куче на село.Дано си почива добре под земята помяра мръсен)

7.Понякога ми се иска да ме няма.Знам,че само преча на другите рез съществуването си,а не искам.И не мога повече.Само се мъча.

Айде,продължавайте...