Днес е един от ония хубави дни...

Ти си хаоса в мен

дупка от куршум

ти, плод развален

бял космичен шум

ти град затъмнен

полъх от парфюм

и смях в тъжен ден

плод на болен ум.

...когато тъкмо като си започнал да си мислиш каква отврат е всичко...става чудо.Днес тъкмо си мислех колко ми е скучно и дойде Сани,(Една дружка)завлече ме навън и прекарах един прекрасен следобед,въпреки че деня се очертаваше като "УЖАААС!".Усмихна ме де,няма спор.И после дъжда...Кой ми го подари тоя дъжд не знам,ама съм му толкова благодарна,че няма накъде.Наистина,много обичам дъжда.А този дето ми се изсипа днес беше очарователен.Ама не от онова "очернователно" или "овцарователно",заявено със супер иронична усмивчица,цъфнала на неприятно лице.Истински очарователен,живителен,пороен дъжд.За миг почувствах цялата свежест на разните езера и океани върху себе си и това ме накара да вдигна глава и да ги оставя просто да ме "залеят".Естествено,като заваля сестра ми веднага ми звънна,къде съм била,не виждам ли че вали и прочее.Виждам,разбира се!И затова съм навън!Да се порадвам на локвите,а те на кецовете ми,които от влажни се превърнаха в подгизнали,в чорапите ми сигурно е имало речни риби и попови лъжички,но кой го е грижа за това всъщност?Да не е нещо важно?Не,никак даже...
Важно е да си щастлив...
И аз бях,в известен смисъл.С мокра коса,мокри дрехи,усмихната до ушите...бях.И още ми става хубаво като се сетя.
Какво прави един януарски дъждец,ах.
Да си кажа...самотно ми е!Наистина ми е самотно!Имам чувството,че никакви приятели вече нямам,че никога не съм имала...Егоистично от моя страна,все някой се интересува за мен...
Някой слънчев лъч,
някоя дъждовна капка,
някоя звездичка...може би...