Ако...

Ако ти беше даден шанс за един единствен миг да се върнеш в миналото и да поправиш грешка...
би ли го направил?

Това ми се въртеше из главата днес...
И знаете ли до какъв извод стигнах?
Не.
Не бих.Дори това да бе единствения шанс,който щях да получа,дори да не се случваше на всекиго...Дори да бях избрана аз ,една от милион...Не бих.
Хиляди пъти съм се обвинявала за грешките си и съм си мислела колко добре би било да мога да ги поправя.
И в един прекрасен ден разбрах ,че през цялото това време съм се лъгала...
То е като да искаш да поправиш огледало ,което се е разбило на милион части ,а те от своя страна са се пръснали по света...Като да се опитваш да върнеш листото на клона ,от който току що се е отронило с нечут от никого плач...Като да се опитваш да събереш сълзите си в чашка...
И не е правилно...
Защото се учим от грешките си...
А ако нямаше грешки?
От какво щяхме да се учим?
Как щяхме да разбираме,че нещо трябва да се доизглади за да добие вид?Как щяхме да разбираме,че за да сбъднеш мечтите си не е нужно само желание?
Как...
Как щяхме да живеем в един свят ,пълен с перфектни хора...знаещи и можещи всичко?И самите ние ,дотам перфектни ,че просто да се изгуби смисълът на живота...някъде в нищото...
Грешките трябва да се уважават...
Любовта е грешка,
усмивката е грешка,
сълзата е грешка...
Красиви грешки ,които трябва да правим ,за да съществуваме...
Защото във всеки от нас живее малка грешка...
и тя ни прави единствени и различни...