За усмивката...и как бързо плъзва по устните ни...

Да...днес цял ден се усмихвам...За щяло и нещяло...За най-мъничкото нещо,най-мъничкия жест...Ето,например като си тръгвахме след училище с Габи се опитвахме да си откъснем от цъфналото дърво пред училище,но не можахме да го достигнем...И един от големите смъкна клона надолу:)Много мило от негова страна.

Дам...И после на спирката на 88 се снимахме пак при едно цъфнало така...

И животът е прекрасен,с аромат на цъфнали дървета и с милиони усмивки по лицата на хората.Защото е важно да се усмихваш,а и не струва много,даже нищо не струва...натоварваме няколко мускула и разцъфваме-това е...

Усмихвайте се

и цъфтете:)

Обичам Ви.

*Гуш*