За това дали дърветата имат души и други вълнения

Над булеварда цвят от кестен падна,
едно зелено стръкче светлина
и ти застана пред колите хладни,
да не умре под тази бързина.

Защо засвириха така свирепо?
Забравиха ли тази радост те?
Закрила мъничкия цвят във шепа,
приличаше отново на дете.







За всяко нещо си има отговор...нали?


А защо за някои неща никой не може да отговори?


Защо?


Нали някои се хвалят,че знаят всичко?


Тогава защо не отговорят...


Защо не можеш да задържиш една единствена песъчинка в ръката си...?


Защо понякога не можеш да спреш да плачеш?


Защо не се усмихваш?


Стига!Не ми се говори за това....


Чудех се...дърветата имат ли души?


Обожавам цъфналите кестени...а те дали имат...


И ако цветовете са техните души,защо ни ги показват само в едно определено време?А може би...


Може би кестените са срамежливи...и това е единственото време за тях.И за нас,да ги опознаем.А може би дори не искат да се разкрият,може би Тя ги принуждава...пролетта,може би само с тях е жестока...Разтърсва ги,разплаква ги,разкрива ги...


И после есен...


падащи листа...


И после нищо...отначало.


Или пък просто душите им са скрити някъде дълбоко,дълбоко под кората...и те цъфтят само когато са щастливи?Или влюбени?Когато нещо в тях се...разпалва и ги облива с топлина...тогава цветчетата се отварят.И са красиви...ароматни...И същевременно толкова крехки,толкова крехки...


Пазете кестените...


Душите не бива да се нараняват.За да не спират да цъфтят...Те са това,което остава накрая.Не бива да ги погубваме.
Душата ми е цветче на кестен...само не го тъпчете...