Най-хубавото на летенето...

e, че го усещаш изведнъж...
А понякога разбираш, че си летял едва когато тупнеш на паважа и почувстваш болка. И въпреки това се усмихваш, нали си успял...Още по-хубавото е, че често има кой да ти помогне в полета, да ти направи компания и да те попридържа, за да не паднеш преди него...Трябва да си помагаме един на друг.
Както е казал Ал. Дюма:"Всеки човек е ангел с едно крило и трябва да се прегърнем силно, за да полетим"
Пък оттам нататък всеки си решава за него колко е вярно това и колко не. Така де...

Залисани в полета си хората често допускат някои грешки, като например изпускане на метро или влак...Някъде бях чела, че любовта не е измислица, а истинска и редовна като метрото и научим ли се да изчакваме на перона, тя ще дойде...Звучи обнадеждаващо, нали? :)

Стига толкова за летенето...

Знаете ли,понякога...
Дори без да познаваш някого особено много...
Дори без да го виждаш всеки ден...
Ти знаеш, че той е важен за теб...
...И всеки миг, прекаран с него ти се струва като приказка, цветна приказка, изпъстрена с багрите на дъгата.
И всеки ден се превръща в такава, с този човек в мислите или в прегръдките ти...
А най-хубавото е, когато наистина има такъв човек...
Благодаря ти, че превръщаш минутите в приказки...

Вижте какво разбрах благодарение на Хрис, Мъро и Зу...
http://friends.imagini.net/vdna.php?uid=714564-cfbe&srv=iwebhd3