5.23.2007

Not like the other girls...

Понякога си мислеше, че не всичко може да бъде погледнато от Добрата страна.
Понякога забравяше за нея...
Понякога не спираше да плаче с часове, ако случайно не видеше Слънцето.
Понякога забравяше, че някога изобщо е плакала... И затова всички я приемаха... Как да го обясня?
Те я виждаха всеки ден,
позанаваха я от малка...
Смятаха, че всичко за нея им е ясно... Но оставаха само с тази нелепа мисъл. (И сами знаеха колко нелепа бе тя, наистина.) Знаеха също така, че тя не се интересуваше от каквито и да било мнения... Сякаш не се интересуваше от самата себе си...
Живееше в облаците...
И разговаряше с птиците...





Продължаваше напред, непринудено, с детска наивност...
Продължаваше да се надява...
Отблъскваха ли я, продължаваше...
Продължаваше да обича.
Дори да я спираше нещо, преодоляваше го и продължаваше.
Продължаваше да се бори.
И всеки ден,
всеки божи ден, дарен й на тази земя...
Тя живееше.
И от Нищото намираше причини, за да продължава...
Да продължава да живее.
Защото обичаше да чувства как дъждовните капки падат по лицето й...
Защото обичаше да вижда слънчевите лъчи сутрин, промушили се през щорите и хилядите прашинки, танцуващи във въздуха.
Обичаше да лежи на тревата.
Обичаше да обича.
И живееше. Не просто съществуваше... Живееше!
She`s not like the other girls, I know...
За Хрис...
Обичам те, Зайо!

2 коментара:

Unknown каза...

Стоя... гледам монитора и притискам челото си с пръсти... не зная какво да кажа...

Освен...
Благодаря ти...

WestStar каза...

А аз стоя тук с нея... и прочетох същото това...

ДА, това е Хрис... И да това наистина е Garbage - You Look So Fine