Загадка

Стъпки се чуваха по коридора, водещ до залата за балът с маски.

Почти безшумни, малко несигурни...

Миг застой в сянката на вратата и...

Сред глъчката и музиката, през голямата дървена врата се шмугна дребна момичешка фигура със синя маска, закриваща носът и очите и оставяща открита по-малка част от бледото лице. Една част бяха плътните малки устни, извити в леко иронична усмивка.

Беше облечена в дълга рокля от мека материя и с готическа кройка.

Ръкавите се поразширяваха към края и позакриваха малките белички ръце.

Като никога гарвановата коса бе сплетена на сложна плитка и се спускаше преметната от лявата й страна.

Никакъв шум...

Никакъв знак...

Не само маската, всичко около нея я правеше да изглежда по-различна.

Вдигна ръка бавно, почти механично и я свали.

Блеснаха теменужените й очи, оглеждащи всичко наоколо.

Те, те, всички останали...

Надянали маските си, танцуваха и се смееха. Пиеха, празнуваха, забавляваха се... Изглеждаха щастливи. Ала какво се криеше зад тези натруфени пера, брокати, лъскави пластмаси...

Иззад тях едва едва се различаваше поглед...

Какви бяха тези хора?

Каквито и да бяха тази нощ, утре нямаше да са такива.

Утре костюмите нямаше да са на гърбовете им. Стегнатите корсети щяха да се отпуснат и да открият вече отпускащи се кореми и не дотам тесни и фини ханшове. Подплънките на наметалата и самите наметала също щяха да бъдат забравени и широките рамене нямаше да са толкова широки...

Маските щяха да бъдат свалени... И зад тях щеше да лъсне истината... Зад тази брокатена маска има бръчки, зад другата... какъв уморен поглед...

Жестоката реалност, предрешена като нещо красиво, съвършенно, но уви, фалшиво...

Стискайки маската в ръка се отправи към огнището, където спря, загледана пред себе си. Бавно я хвърли в огъня, видя я как пада на забавен каданс.

Лумна по-висок пламък и запрати искри насреща й. Огънят обхвана пластмасата, сгърчи я, смачка я, стремеше се да я унищожи.

Обърна се.

-Не ми е нужна маска, за да се усмихвам и да живея-отсече.

В погледът и пробляснаха същите искри като от преди малко.Тръгна си точно тъй тихо, както се и появи.

Ала остави нещо след себе си. Загадка...