Времето си минава...

.

Кога беше вчера...

Кога беше онзи ден, когато очаквах вчера...

И кога стана днес, което съвсем скоро ще отмине...

Времето си минава... И сякаш на никого не му пука...

Не че и аз се замислям толкова,

но времето минава...

Кога беше вчера?

.

От доста време не съм писала от онези постове, в които човек най-невинно си разказва как е минал деня му.

Та рекох си... Защо да не го направя днес?

Глоба едва ли ще има...

Така че...

Е, както обикновенно пристигнах на училище безсрамно подранила. Не с пет, не с десет...а с очарователните двадесет и пет минути...

И после нещата тръгнаха както обикновенно...

Госпожата по Английски ни размести с Еми, просто защото тя направи грешката да ме попита на коя страница сме...

Естествено, приятно ми беше до Марина, но изгледът от чина просто... не е моя!!! Как мога да го обясня на госпожата? Изобщо нямаше да поиска да ме разбере... Както и да е.

Петица и шестица. Петицата на теста, а шестицата, защото изрецитирах песента "Don`t worry, be happy!" (Миналата седмица я взехме, пък днес само аз изявих желание да я кажа. Но пък в сряда тя ще изпитва по НЕ-желание, така че с тази алтернатива- толкова по-добре за мен! :))

.

`Cause when you worry, your face will frown

And that will brings everybody down

Don`t worry,

be happy!

.

Физиката и двата часа ги проспахме поради няколко причини:

1) Първия час госпожата закъсня със скромните двадесетина минути...

2) ...и после трябваше аз да й кажа, че часът е свършил, докато тя с възхищение наблюдаваше "битката" между Ели и Еми...

3) Втория час се вясна за точно пет секунди, защото тичаше по задачи. През цялото време си говорехме... то тез` уста (с ударение на у-то) не спират да мелят, дам...

После два часа Литература.

Да кажа преди да съм забравила, във вторник имахме класно. Тоест аз имах две, защото буквално написах цялото съчинение на Никол и през почивките в които тя пишеше, (Писах й на разни листи накъсано. Все пак и аз трябваше да пиша...) се отдавах на своето собствено... Накрая пак ще ми обяснява, че нищо не правя за нея... ^^ Голямо важно. Свикнах вече да не оценяват усилието ми. :)

Та през тези два часа Литература...

Госпожата ни даде едни въпроси, по които трябваше да пишем. Всичките се отнасяха до "Нежната спирала", но който искаше можеше да пише и по "Крадецът на праскови".

И познайте къде се набутах аз...

Написала вече две теми на класното за крадецът, избрах пак него. Защото поставената сега тема ме плени...

И така... писах по "Крадецът на сърце-нарушител на реда". Госпожата ни даде малко време и после трябваше да ги четем. (Защото писаха само шест от нас, включае мен)

Когато дойде моя ред ми стана малко объркано...

Защото, знаете ли... Останалите се придържат стриктно към текста, докато аз изразявам собствената си гледна точка, когато считам за редно (тогава счетох) и затова ми е толкова неудобно да си чета съчиненията и есетата... Защото всичко е дошло от мен и ме е страх, че заливам хората с твърде много информация, която все пак си е моя... Че им разкривам твърде много...

Все пак го прочетох.

Ужасен срам след което...

"Ама много е хубаво! Твоите всичките са хубави!"

Аплодисменти... За какво? Не съм се специализирала чак толкова, не заслужавам чак толкова...

Бях червена като домат, а когато госпожата поиска да й го дам (Което значи, че има намерение да го прави нещо... Тя от много време иска да публикува мои неща в училищния вестник... Ама защо?) станах още по-червена.

И когато си тръгвахме, с Габи останахме последни както винаги, сестра ми пак подхвана въпроса докато ми връщаха бележника.

"Ама тя Мими много хубаво пише"

"Да, тя има усет и оригинални идеи"-съгласи се госпожата. "Марийчето може да бъде радост за всеки учител по литература"

Порази ме. Като че метна гръмотевица по мен. О, защо го прави? Не знае ли, че ми е много неловко като ме хвалят?

Все пак...

Благодаря ви, госпожо Димиева.

И после си тръгнахме. Габи пое към строителния, за да си вземе Сашо от там, а аз с девятката, после на 94 и в къщи. Макар че поостанах навън малко.

Утре заминавам в Ловеч за един ден. За рок-феста.

Да, концерта е безплатен и е на площада...

Сещате се вече каква лудница ще е...

Но мисля да се постарая да си прекарам добре... дори посмачкана от едно хиляда души...

В Събота си идвам. Ако съм жива, ще ви разкажа как е минало...^^

И в понеделник рожден ден... Ще навърша петнадесет...

Вече не ме впечатлява толкова.

Искам само по-бързо да дойде двадесета дата за да си ви видя и нагушкам, сладури от форума! И да черпя...

Как да не е изморен човек?

Но пък... май съм щастлива.

.

Iron Maiden-Rainmaker