Как мога...

За всички, които четат и не четат този блог. За всички, с които се сблъсках и ме дариха с магията на приятелството си.



Как мога да Ви кажа колко Ви обичам, без нещичко да пропусна? Как мога да Ви благодаря за всичко, което сте ми дали, как мога да кажа колко много значите за мен?
Добре...
Обичам Ви страшно, ама страшно много. Нямам думи да опиша колко се радвам, че пътищата ни се пресекоха и имам огромното удоволствие да познавам такива специални хора като Вас.
Като теб, слънчева Хрис. Омагьосваш околните мила, само с усмивката си. Около теб има някакво неразгадано, тайнствено вълшебство...Бъди все така магична.

~~~

Като теб, Радо, ти който така бързо се превърна в "брат ми" и сякаш наистина си. Не знам как така бързо успяваш да накараш хората да те обикнат...Бъди все така себе си.

~~~

Като теб, Зори, ти, ходещ шоколад...Така бързо спечели симпатията ми, дали заради това, че винаги си толкова мило и сладко...Не знам...Бъди все така шоколадова...

~~~

Като Мъро, който през живота си не съм виждала на живо, но въпреки това имам чувство, че цял живот съм го познавала. Влюбена съм в историйте му...Бъди все така уникален.

~~~

Като Калчо, моят "уж баща", с който така добре се разбираме още от здрастито...
Бъдете все така...просто Вие. Все така тези, които обичам, без които не мога.
Моите искрици...

Прегръщам Ви силно.

***

Малчо