Е,случва се и това...

-Нали знаеш... случва се... Не питай сега "Кое?", повече от ясно е, че знаеш. - тя се усмихна и продължи да прави сапунени мехури, които се носеха и въртяха около нея като че тя бе Слънцето, а те - планетите.

-Как мога да знам, щом не казваш? - попита приятелката й, вперила уплашен поглед в нея- Ама ти наистина се побъркваш, знаеш ли? Говориш толкова странно, сякаш трябва да знам всичко, по дяволите, а как мога?

Момичето с бялата дреха спря да прави сапунени балончета и стреснато я погледна.

-Искаш да кажеш, че...че не знаеш???

-Кое да знам?

-Н-не знаеш-в гласът й като никога се долавяха треперливи нотки-Не знаеш ли...не знаеш ли, че сапунените мехури са като мечтите? Не знаеш ли, че във всеки един от тях аз влагам...много? Че във всеки един се крие непознат и красив свят?

-Ти наистина си се побъркала!- другото момиче се надигна рязко от пода, стигна бързо до вратата, отвори я със замах...ТРЯС. И малката мечтателка остана сама с илюзийте си.

"Никой не вярва"-помисли си.

Беше готова да заплаче, когато...

-Аз знам...-пред нея стоеше една...странна жена. Беше като изтъкана от сънища, излъчваше бледо-синьо сияние и предизвикваше у човек чувството, че току-що е попаднал в някоя приказка...

Тя не си направи труда да попита коя е. Знаеше.

-Наистина ли знаеш? Кажи ми честно. Наистина ли?

-Наистина.-леко кимване с глава. Не, тя не лъжеше. И знаеше. Знаеше! Протегна ръка към един от цветните балони и той сякаш кацна в дланта й...

-Лъжа ли се-пророни-Това е твоя свят.

Момичето не усети кога усмивката озари лицето й.

-Той е.

-Някой вярва-рече непознатата, после махна с ръка и изчезна в мъгла.

Още една усмивка.

"Някой вярва"

Отпусна се назад и продължи да гради светове в мехурчета...