Заминаването...

Ще се откъсна за мъничко от прашната София и отскачайки до слънчева Осойца ще насъбера нови гледки, нови мечти, ще изградя нови въздушни замъци, с Лидия ще се поснимаме ( така ще видите новия ми зелен шал) и ще имам дори запечатани усмивки, патици, гъски, кокошки, цветя, кози...каквото там изскочи пред обектива на фотоапарата на Лидия. :)

Не мисля, че ще прекарам зле. За жалост ще бъда на линия на компютъра чак следващата неделя, защото въпреки че аз се връщам в понеделник, сестрата и машинката остават на село. Но както и да е. Надявам се, че няма да Ви липсвам много.

Сега си стягам багажа. Не, не онзи земния. Само си подбирам някои мечти, усмивки, сънища и спомени без които не мога. И прегръдките, разбира се, както и хубавите моменти...

Бурканчето от невидими цветни дъги се затвори идеално и май вече съм готова. Вързах панделката от дъждовен сатен и като че това е...?

Я сега...тук има още някои нещица...Да проверим.

~Ароматът на теменужки-тук.

~Усещането от докосването на дъжда-тук.

~Споменът за най-хубавите прегръдки-тук.

Всичко е тук.

А сега на Вас оставям една задачка...

Защото не мога да взема всички мечти и особено въздушните замъци и вятърните градове със себе си...Ще пазите ли остатъка от тях, които оставям тук, моля Ви?

Доверявам Ви се напълно.

И Ви обичам.

Страшно много.