За балоните...

Посветено на Радо, Хриси и останалите балономани.

-И какво му е особеното на този балон, пълен с хелий?-попита той със скръстени ръце и свъсени вежди пред нейната сладка усмивка.

-Той дори не е пълен с хелий-почти изчурулика тя. Вдигна поглед нагоре към балона.

-В него има много повече. Той е пълен с мечти и може да те накара да се усмихнеш, нищо, че си решил да бъдеш мрачен и умислен днес.

Видя как той решително поклати глава и тръгна да си влиза обратно в къщи.

-Сериозно говоря, не ми ли вярваш?-попита и за миг се почувства почти обидена от поведението му, макар и да знаеше, че такъв е от дете.

-Знам, че си готова на всичко само и само да върнеш нечия усмивка, но това...това е абсурдно...

-Забранила съм ти да изричаш тази дума пред мен.

-Да, извинявай.

-Не искам много от теб. Само го погледай известно време и ще разбереш за какво ти говоря. Ще разбереш и че ефектът на балона е точно какъвто ти го описах. Просто защото аз го направих такъв.Опитай, моля те.

Той въздъхна и се вгледа в балона. Май наистина не беше съвсем обикновен...Забеляза, че цвета му не е като на другите...Беше някак по-ярък, открояваше се...и все пак на пръв поглед съвсем обикновен...Виждаше само него...Изведнъж в съзнанието му се заредиха какви ли не образи...Две дъги, сляти в една, куп усмивки, хартиени сърца, въздушни замъци, градове от вятър, пътища от облаци...Не се спря до там. Усмихнати спящи феи под влюбен кестен, слънчеви отблясъци, хиляди слънчеви отблясъци...

И тя видя, че по лицето му се разля усмивка. Хубава, искрена, истинска усмивка. Видя всичко в очите му. Усмихна се.

Усмихна се и реещия се над главите им балон.