Неясно...

Защото за да разбереш, че си обичал, трябва да те заболи... Защото за да разбереш, че си живял, трябва да си обичал...

Следователно болката трябва да я има, защото без нея го няма осъзнаването, че си тук, че дишаш и чувстваш, че си обичан...

Все повече започвам да осъзнавам важността на тази болка, все по-ясно усещам как ме изгаря отвътре и сякаш унищожава всичко останало, до изпепеляване...Но не се бойте за мен...Аз съм феникс...И от пепелта ще изровя частица от която да се възпроизведа отново и да чувствам тази така важна за мен болка. Навсякъде я има, дори в усмивките, стаена в ъгълчето на устните, мълчи си и пари лекичко...Защото тя самата се поражда и преражда от нищото, знае, че трябва да живее и го прави.

Но аз съм щастлива с болката си...Нося си я, скрита някъде между миглите си и се усмихвам, защото знам, че е на място...

И в един слънчев ден се събуждам с мисълта, че нещо се е променило, страх ме е, защото не зная към добро или лошо ще се наклони везната...Разбирам, най-накрая, че май съм влюбена, защото чувството май е такова...светло и чисто, озаряващо...А интересното е, че болката е по-различна...И се е преместила от миглите, някъде другаде...Отляво ме понаболява...Дали не е там? Сигурно точно тя кара сърцето ми да учестява ритъма си. Задъхвам се. Страх ме е. Че ще се разочаровам, че ще го изпусна...

Реших, да се наслаждавам, дори несигурна...На всяко забързване и прескачане на сърцето ми, на всяка отнесена усмивка, на всяко кратко "летене", дори да е придружено от болезнено падане...На всяко вдишване и въздишка...На всеки миг. На всяко разочарование...Защото ми помагат да разбера, че съм...жива!

Звездичка...мълчи усмихната...DJ Tiesto-Love Comes Again.